Водещ бе носителя на Вазовата награда Георги Бърдаров. Сред специалните гости бяха проф. Боян Биолчев, доц. Григорий Вазов, д-р Стефан Шивачев, Николай Урумов и много хора на духа и словото от Сопот, Пловдив и София.
Георги Бърдаров представи житието и делото на двама сопотненци - Кирил Нектариев и Хаджи Гьока Павлов - личности, почти анонимни в българската история, които са сред най-големите дарители за българското образование. Двама души, които вярват, че тяхното лично богатство е богатство на България. Автор на двете биографични книги е д-р Стефан Шивачев.
"Каквито и да са времената, каквито и да са кризите, докато има хора като организаторите на това събитие, които възраждат духа и възраждат паметта на България за личности като Кирил Нектариев, Хаджи Гьока Павлов и Иван Вазов, сърцето на България ще тупти и България ще пребъде", каза Георги Бърдаров.
"Сопот има определящо място в духовното извисяване на нацията. Смятам, че Вазов би следвало да бъде цел, която всеки млад човек трябва да преследва, за да знае, че светът е място на вяра, чест и достойнство.
Вазов не ни е оставил творчество, а философия и ценностна система, която и днес е и трябва да бъде морален компас на нацията", заяви Деян Дойнов.
Д-р Стефан Шивачев представи факти от живота на Иван Вазов в Пловдив.
"Тук авторът идва за първи път като ученик. Тук той се докосва до голямата съкровищница на френската литература, започва да превежда, а в последствие и да пише стихове.
През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом в Пловдив. Тук той пише "Иде ли", "Немили недраги", "Чичовци" и "Епопея на забравените". По това време градът е столичен град на Източна Румелия. През същата година се основава научно дружество, което издава и свое списание "Наука" под редакцията на Вазов. Поетът живее тук до 1886 г., когато е принуден да замине за Одеса. Вазов сам казва, че неговият духовен подем най-много, ако не и изцяло, се държи на Пловдив и го определя като негов втори роден град", отбеляза Шивачев.
В празничната програма взеха участие вокалните групи "Незабравки",, "Алмадин" и Николай Урумов с постановката "Лалугер".
За начало и край на събитието "Сопот извън Сопот" прозвучаха Вазовите думи:
"И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат."