Доц. д-р Велизар Шаламанов е експерт по информационни технологии и киберсигурност. Народен представител в 45-то и 46-то Народно събрание. Председател е на Надзорния борд на Агенцията по комуникации и информация на НАТО, доцент в Института за информационни и комуникационни технологии на БАН – София и зам.-директор по е-Инфраструктура и сигурност в института. Роден в Карлово, живее в София и Хисаря. Автор на първата книга на български език "Интернет".


- Г-н Шаламанов, Вие сте били в ръководството на НАТО, бивш военен министър и народен представител, а сега отново кандидат за народен представител от Демократична България. Каква е стратегията за развитие на ВМЗ Сопот, където в момента са заети около 3700 души и в по-общ план стратегията за военната индустрия?

- Развитието около ВМЗ изисква по-тясно взаимодействие между Министерството на отбраната, Министерство на икономиката и Министерство на финансите, дори Министерство на външните работи, Министерство на образованието и науката, включително около реализация на нашето предложение за инвестиционен фонд по превъоръжаване и устойчивост на отбраната, индустриално сътрудничество и иновации.

Всяка страна има национална система за отбрана, която включва армията, заедно с мобилизационни приготовления, отбранителна индустрия, изследвания и иновации, подпомагане на износа и управление на ресурсите в отбраната за периодична рекапитализация (освобождаване от стари и излишни системи и придобиване на нови) на отбраната. Сега в България ВМЗ-Сопот и холдинга "Терем" са двете големи държавни военни компании и превъоръжаването на армията следва да е пряко свързана с трансформация на тези две фирми с преход към нови технологии, нови продукти и услуги, нови пазари.

Освен държавните дружества, ние имаме развита екосистема от фирми в отбранителния сектор, а и такива, които имат продукти и услуги с двойно назначение, което е много важно за устойчивостта и развитие на иновации. Стратегията определено обхваща цели, взаимодействие, подпомагане от държавата, чрез Българската банка за развитие, изследователски и други програми, вклчително програми на Европейския съюз (фонд за отбрана и съвместни проекти) и НАТО, особено новия Иновационен фонд и мрежата за ускоряване на иновациите в отбраната – DIANA).

Водещо в стратегията е ускореното превъоръжаване с високотехнологични системи, преминаване на холдинга "Терем" към поддръжка и ремонт на новата техника, а основната ни държавна фирма ВМЗ-Сопот да се ориентира към нови производства на специализация в рамките на НАТО и ЕС – нов тип ракети, боеприпаси, но и например дронове, системи за електронна война системи за управление и кибер устойчивост, използване на изкуствен интелект, автономни системи и други продукти. Това може да стане при създаване на клъстери с участие на изследователски институти и университети, както бе предвидено около "Терем" в Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020“ от 2014-та година, отменена за съжаление от второто правителство на г-н Борисов.

Естествено основа на стратегията е постигане на оперативна съвместимост в НАТО и технологично превъзходство в отбраната, сигурност на отбранителните доставки.

От личния ми опит в НАТО, където над 10 години бях в ръководството на най-високотехнологичната агенция за комуникации, информация и киберотбрана с числеността на ВМЗ, мисля че мога да очертая стратегия за промяна, която включва амбициозни цели, програмно и проектно управление, система за развитие на персонала, управление на риска, ефективна електронна среда за работа и добри условия за всички служители. Ако искаме модерна отбранителна индустрия можем да приложим опита от работата на агенциите на НАТО, които са и „наши“ агенции, защото ние сме НАТО.

- Какви предизвикателства стоят пред Сухопътните войски, за да отговорят на новите стандарти на НАТО?

- Сухопътните войски са най-масовия вид Въоръжени сили, с най-голям постоянен резерв и мобилизационни ресурси. Не можем да си позволим армия на 3-4 скорости – част модернизирана по стандартите на 21 век, друга в средата на 20 век. Освен това гарантирането на суверенитета и териториалната цялост на България като гранична страна за НАТО и ЕС изисква създаване на многонационални сили на наша територия, с които да гарантираме солидарността на съюзниците и създаване на достатъчно способности с необходимата готовност при ограничения ни БВП и численост на населението.

В този контекст предизвикателствата са оптимално проектиране на структурата на силите, постигане на 90-100% окомплектоване с военнослужещи и цивилни служители, с модерна техника, осигуряване на високи нива на подготовка и оперативна съвместимост. Към момента и в поискания от Парламента по наше предложение Доклад с оценка на Програма за развитие на способностите 2015-2020 се отчитат дълбоки проблеми в развитието на Сухопътните войски, затова с актуализация на Програма 2032 в 47-я парламент ще балансираме усилията между видовете въоръжени сили и родове войски с особен приоритет на Сухопътните войски и Специалните сили.

- Кое налага Сухопътни войски да бъдат оборудвани?

Сухопътните войски са свързани и с военна полиция, жандармерия, специалните сили, дори гранична полиция като взаимодействие. Те са първи при подкрепа на гражданските власти при кризи – пожари, наводнения, земетресения и какво ли не. Това налага те да бъдат оборудвани и подготвени за широк спектър от мисии.

Най-голям е проблема с непопълнените места в бойните поделения именно на Сухопътните и основна причина е старата техника с риск за обслужване и експлоатиране. Представете си да шофирате камион или автобус в неизправно състояние поради това, че е на 40+ години, а отговаряте за живота на други хора.

Кандидатът за народен представител от Демократична България - Обединение е с номер 30 в бюлетината.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!