И в момента европейското законодателство задължава производителите да осигурят информация за произхода на продуктите и условия за проследяване на движението им по цялата верига на доставки. Въпреки това, понякога такава информация липсва или е некоректна и установяването на опасните стоки е трудно и бавно, а понякога и невъзможно, най-вече когато става дума за стоки от трети страни.
„Най-рисковите са стоките от внос. За наша радост, европейското законодателство поставя най-високи изисквания към търговците и съответно гарантира най-висока степен на защита на правата на потребителите от Общността. Така че стоките, които се произвеждат, а би трябвало и тези, които влизат на територията на ЕС, следва да са най-сигурни от гледна точка на безопасността за здравето и за живота на потребителите“, посочи Габриела Руменова. Тя добави, че когато няма икономически оператор – производител, вносител, дистрибутор, който да гарантира за безопасността на продуктите, може да се окаже много трудно да се достигне до някой от тях при съмнение, че стоката е опасна или има някакъв друг дефект. Те следва да носят отговорност и да осигурят и предоставят на контролните органи задължителните документи, които трябва да придружават стоката и да удостоверят, че са направени нужните предварителни изпитвания, че отговаря на стандартите и че е безопасна.
Според Габриела Руменова тази промяна води след себе си важните търсени ефекти – по-висока защита на потребителите, по-бързото идентифициране на опасните стоки, спирането и изтеглянето им от пазара, вменяването на по-голяма отговорност на всички по веригата и мотивирането им да предприемат действия и по информирането на потребителите за рисковете, които могат да съдържат евентуално придобитите от тях стоки.
Новите правила ще започнат да действат година и половина след официалното приемане от държавите членки и от Европейския парламент на постигнатото към момента между тях „предварително политическо споразумение“.